Ивайло Балабанов Женщина в дожде Жена в дъжда

Красимир Георгиев
„ЖЕНА В ДЪЖДА” („ЖЕНЩИНА В ДОЖДЕ”)
Ивайло Димитров Балабанов (1945-2021 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Валерий Латынин


Ивайло Балабанов
ЖЕНА В ДЪЖДА

Една мълния опна жълтото си въже.
Тя го прескочи и по клокочещия гръм премина.
От балконите по нея валяха очи на мъже
и димеше от страст и възторг мократа й коприна.

В синята мъгла на роклята жената вървеше гола.
Виждаше се вятърът как тече през светлите й бедра.
И защо сравнявата хубава жена с топола,
в този час и най-нелиричният между нас разбра.

Пороят на погледите спря пред оня жилищен вход,
в който угасна сънят ни горещ и лунен...
Мъжете вече псуваха наум щастливия идиот,
който ще я посрещне, но ще забрави да я целуне...


Ивайло Балабанов
ЖЕНЩИНА В ДОЖДЕ (перевод с болгарского языка на русский язык: Валерий Латынин)

Одна из молний растянула
свой электрический канат,
но женщина перепорхнула
его под грозовой раскат.
Глаза мужчин в неё стреляли
и дым от страсти в небо шёл,
такую прелесть рисовали
дождь и прилипший к телу шёлк.

А женщина в тумане платья
как  будто обнажённой шла.
Ей ветер распахнул объятья,
в его плену она была.
И стало до предела ясным
в тот грозовой, дождливый час
сравненье женщины прекрасной
со стройным тополем у нас.

Потоки взглядов натолкнулись
на дверь, где угасал наш сон,
на перекрёстке мокрых улиц,
как лунный призрак, канул он…
Мужчины мысленно кричали
слова, что вслух не передать,
тому невежде, что встречая,
забыл её поцеловать…